Николай ЯКОВЕНКО, журналист, политически анализатор (Украйна)
На 19 ноември 2026 г. в Централата на федералния канцлер на Германия в Берлин се събра т.нар. „Коалицията на желаещите“: 44 делегации, включително 26 държавни и правителствени ръководители. Сред тях бяха както самият канцлер на Германия Фридрих Мерц, така и президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Анди Бърнам, президентът на Украйна Володимир Зеленски, наред с членове на ръководството на Европейския съюз (ЕС), НАТО и представители на САЩ.
Срещата беше свикана за броени дни като отговор на тристранната среща в китайския град Шънджън – и отговорът се получи ясен: коалицията се договори да продължи съвместната подкрепа за Украйна и през следващата година – политическа, финансова и военна. На масата са засилването на противъздушната отбрана (ПВО), гаранциите за сигурност, искането Москва да се съгласи на енергийно примирие за зимата и участието на „отбор Европа“ във всякакви преговори. Това е седемнадесетата среща в този формат. Европа, която през 2014 г. беше упреквана в неспособност да заеме единна позиция, я изработи и я отстоява вече пета година от пълномащабната война.
На този фон особено се открояват онези, които не се вписаха в общия поток: европейски чиновници и хора, които самата Европа е защитавала. Не агенти на Москва – а хора с безупречни биографии, които избраха посредничеството там, където институциите им заеха страна.
Посредникът
През април 2014 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) лиши руската делегация от право на глас. Санкцията издържа пет години – докато генералният секретар на ПАСЕ Турбьорн Ягланд не успя да издейства нейната отмяна. Аргументът му, изложен пред Асамблеята през януари 2019 г., беше следният: санкцията не е върнала Крим и не е подобрила ситуацията с правата на човека в Руската федерация. Но пък за сметка на това пък е създала криза вътре в Организацията. Компромиса с Москва той нарече “велик подарък за Европа” по случай седемдесетгодишнината на Съвета на Европа (СЕ). Лостът, използван от Москва: две години неплатени вноски и обещание да погаси около 75 млн. евро след връщането ѝ на „всички права“.
Киев доплати в бюджета на организацията, за да премахне аргумента за парите, но генералният секретар, по думите на постоянния представител на Украйна в СЕ Дмитро Кулеба, е блокирал всички подобни инициативи. През юни 2019 г. Асамблеята гласува със 116 гласа „за“ срещу 62 „против“. Делегациите на Украйна и Грузия напуснаха сесията, а седем държави излязоха със съвместен протест.
През февруари 2022 г. Русия, вече с възстановени права, започна пълномащабна война срещу Украйна. Същият този Съвет на Европа, когото Ягланд в продължение на десет години убеждаваше да не губи Москва като събеседник, я изключи за две седмици и без нито един глас „против“. Диалогът, за който той се бореше, се оказа ненужен на никого, освен на самата Москва.
В публикуваните в началото на 2026 г. досиета „Епстийн“ беше открита кореспонденция на генералния секретар с покойния американски финансист: през 2013 г. Ягланд се е наел да му организира среща с руския президент Владимир Путин. А през 2018 г., в отговор на предложението на Джефри Епстийн, е написал, че ще се срещне с помощник на руския министър на външните работи Сергей Лавров.
През февруари 2026 г. норвежката прокуратура повдигна обвинение срещу Ягланд за тежка корупция по време на годините, в които е ръководил Съвета на Европа. Самият той отрича вината си, разследването продължава. Генералният секретар на СЕ, който публично настояваше за диалог с Москва, изглежда е водил с руснаците и разговори, за които Страсбург не е знаел.
Езикът на правата на човека, на който Съветът на Европа по време Ягланд си говореше с Москва, днес се използва от името на Москва – в съдилищата и телевизионните ефири.
Представителят
В Украйна има две православни църкви. Православната църква на Украйна (ПЦУ) получи независимост от Константинопол през 2019 г. Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ МП) исторически оставаше част от Руската православна църква (РПЦ) – същата, чийто глава, патриарх Кирил, благослови нахлуването в Украйна и нарича войната на Путин „свещена“. През май 2022 г. УПЦ МП обяви скъсване с Москва, но държавна религиоведска експертиза в началото на 2023 г. установи, че връзките с РПЦ всъщност така и не са прекъснати. През август 2024 г. Украйна прие закон за забрана на религиозните организации, свързани с РПЦ.
Именно тази църква от 2023 г. насам представлява американският адвокат Робърт Амстердам, придобил по-рано международна известност благодарение на защитата си на руския опозиционен бизнесмен Михаил Ходорковски – открит политически опонент на Путин.
Кампанията за „гоненията срещу християните“ адв. Амстердам изгради върху интервю пред американския десен политически блогър Тъкър Карлсън през април 2024 г., озаглавено „Украински църкви биват изгаряни, свещеници – пребивани“. В скандалното видео влязоха кадри на „горящи църкви на УПЦ“, на които всъщност гореше гръкокатолическа църква в Канада през 2014 г. Същите кадри, които руските държавни медии разпространяваха с години. В коментар за украинското издание The Kyiv Independent Амстердам призна за наличието на грешки във видеото, заявявайки, че не бил участвал в създаването му. Впоследствие PBS отбеляза, че той нееднократно е повтарял неверните твърдения за изгарянето на църкви в Украйна.

От август 2025 г. Амстердам представлява в Ереван Арменската апостолическа църква и действа като международен адвокат на Самвел Карапетян – руски гражданин, собственик на базирания в Москва холдинг „Ташир“, 44-ти в списъка на най-богатите руснаци на сп. Forbes със състояние от 3,2 млрд. долара и собственик на „Електрически мрежи на Армения“, арестуван през юни 2025 г. за публични призиви за завземане на властта. Тогава Кремъл подчерта, че “Карапетян е руски гражданин” и Москва “проследява съдбата му”. Разследване на разследващото рускоезично издание The Insider посочи негови връзки с Федералната служба за сигурност (ФСБ).
Амстердам представляваше политическата партия на Карапетян „Силна Армения“ на нейния конгрес, наричайки управлението на правителството на премиера Никол Пашинян „съдебна диктатура“. На упреците самият Амстердам отговаря, че от 2005 г. му било забранено да влиза в Русия и не изпитвал никакви симпатии към Путин. Първото е вярно. Но интересите на настоящите му клиенти – като църквата, която Киев смята за част от РПЦ, и милиардер, за когото се застъпват лично прессекретарят на Путин, Дмитрий Песков и говорителката на руското МВнР Мария Захарова – не престават да съвпадат с тези на режима в Москва.
Експертът
Има и такива дейци, за които самите европейски институции са се застъпвали. През 2015 г. Съветът на Европа се бореше за освобождаването на азербайджанския конфликтолог Ариф Юнусов, осъден в Баку на седем години затвор. Тогава председателят на ПАСЕ нарече присъдата му “възмутителна”, комисарят по правата на човека се включи в делото в Страсбургския съд, а генералният секретар Ягланд приветства освобождаването на съпрузите Юнусови.
Десет години по-късно този уж политически затворник с европейска подкрепа в биографията си обяснява пред рускоезичното издание „Новая газета Европа“ (Рига, Латвия), че Путин е можел и да не воюва. Понеже „цялата източна част на Украйна и без това си беше негова“. А на читателите във форума, където от години отговаря на въпроси е заявил – че „половината от Украйна“ е била проруска: „Та нали там живееха основно руснаци или рускоезични“. Както и, че войната „е можело лесно да бъде избегната“, ако властите в Киев се държал като тези в Минск. Човекът, когото Европа измъкна от затвора, описва Украйна в категории, които Европа напълно отхвърли на срещата в Берлин.
Впрочем, за да се окажеш извън общия европейски поток, не са нужни нито разговори с Москва, нито клиенти от Москва, нито присъда със затвор. Достатъчно е да останеш настрани.
Наблюдателят
Андреас Грос е швейцарски социалдемократ, съосновател на „Група за Швейцария без армия“, бил е наблюдател на избори в Русия и Украйна над двадесет пъти и е писал доклади за Съвета на Европа – за Чечения, за сакнциите “Магнитски”, за Русия. Диагнозите бяха точни, рецептата – винаги една и съща. В доклада за санкциите “Магнитски” той споменава персоналните санкции само като „крайно средство“.
През 2022 г. той каза пред NZZ за Путин, за когото като представител на Съвета на Европа с години е имал добро впечатление: „Сгреших за него“. И се съгласи, че Украйна заслужава да получава военна подкрепа. Но на главния въпрос – трябва ли Швейцария да престане да бъде неутрална – отговори отрицателно: страната остава задължена да спазва неутралитета си, който просто трябвало да бъде „легитимиран наново“. Защото неутралитетът на Швейцария не означавал отказ от участие в европейската политика.
Това е същата формула, с която властите в Берн почти пет години обясняваха отказите си към съюзниците: от 2022 г. Швейцария, позовавайки се на неутралитета си, отхвърляше исканията на Германия, Испания, Дания, Нидерландия и Чехия за реекспорт на боеприпасите си за Украйна. Смекчаването на правилата, прието от парламента през декември 2025 г., не разрешава преки доставки за Украйна и е подложено на референдум в Швейцария, насрочен за 29 ноември 2026 г.; изходът според проучванията е неясен.
Грос призна грешката си по отношение на човека – но не и по отношение на метода. За същите тези години Европа си извървя пътя от доклади към решения: от наблюдателните мисии, в които той участваше, към пакети от санкции, замразени активи и коалиция от 44 делегации. Грос обаче остана там, където Европа беше през 2014 г.
Какво доказа срещата в Берлин
Още преди десет години всяка от тези позиции се смяташе в Европа за респектираща форма на участие: с Москва трябваше да се говори, интересите ѝ – да се отчитат, а от директен избор можеше да се въздържиш. Срещата на европейските лидери в Берлин показа, че тази Европа вече не съществува.
Коалицията се събра не за да търси някакъв подход към Путин, а за да формулира условията, при които разговор с него изобщо е възможен. И да заяви, че без Европа в Шънджън нищо няма да бъде решено. Неутрално мястото между агресора и жертвата му не се оказа, и Европа призна това – за разлика от онези, които заемаха това място в продължение на десетилетия.
В това е главният извод от седемнадесетата среща на коалицията: не става дума само за обемите на помощта за Украйна, а и за това, че ролята на посредник, адвокат, експерт или наблюдател в този конфликт вече не се смята за почетна в Европа. Тази роля вече се смята за доста остаряла.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА